Безкористният Станишев

Какво ли би си помислил непредубедения читател на тази новина?
Първото нещо което прави впечатление е, че лирическият герой не желае властта на всяка цена, а само заради благото на народа. Колко достойно, каква готовност за саможертва и липса на его! Само след едно изречение обаче, поради проявата на масивни нервни импулси с неизвестен произход (само може да се предположи наличието на раздвоение на личността), героят в тази драма проявява своята същност – указва се, че не народа е в основата на неговите намерения, а неговото желание отново да е министър-председател.
Какъв извод можем да направим за човек който иска да управлява при 80% неодобрение в името не неодобряващите го? Може би за по точен анализ ще ни помогне последното изречение от творбата, един невероятно хумористичен завършек, след прочитането на който има не малко жертви на задушаване от смях. Разбира се това не е случайно, а е част от плана за справяне с кризата – смехотерапията, само дето това лечение ни идва малко в повече...