Online търговски регистър (по български)

Годината е 2008, държавата България, а аз съм с надежда, че този път нещо ще е по – различно от обикновено (е разбира се в добрия смисъл на думата, защото в другия вече е въпрос на навик). Тъй като трябва да се пререгистрират фирмите (неизвестно защо), решаваме да използваме новата, невероятна, фантастична и за първи път използвана в света и в България услуга – online регистрация (демек докато стоиш на топло да си свършиш работата, без да е нужно да висиш на километрична опашка на която по още по – неизвестни причини всички са нервни и ти се карат, а ако направиш грешка да питаш нещо служителите които получават заплата от твоите данъци, месеци след това ще трябва да си на силни антидепресанти и лечение от добър специалист). И така в радостно настроение сядам пред компютъра с „алтернативна“ операционна система (т.е. използвам Линукс, но защо го наричат алтернативна ОС не знам, по – любознателните могат да попита министър Василев) и с още по – алтернативната огнена лисица (фаерфокс дето му викат хората, онуй дето не пуска вируси (и изпълними файлове) да се катерят по не алтернативната и всеславна и възхвалявана, будеща почит и уважение ОС да е свято името й, и фирмата й създател, и ние които плащаме данъци за да я купуват... това май в друга тема трябва да се пише). Мммдам и какво според вас е първото нещо което е нормално да се направи?! Точно така – да напишем адреса на сайта. Пишем го ама се случва това което виждате на първата картинка. Блестящо, невероятно и умопомрачително, и... балканско, по нашенски. Всъщност добро начало за да ти напомнят за какво става въпрос, случайно ако си мислиш, че нещата ще са гладки. Неее - човек трябва да е подготвен! Добре все пак, че имам някаква представа защо това нещо се случва и пиша адреса с „www“ отпред. Решавам, въпреки лекото притеснение от предчувствието което имам да продължа. И... о чудо, почти работи security http! Е разбира се сертификата явно не е напълно наред, може би, е трябвало да ползват друг регистратор на сертификати, но ако приемем нещата на доверие може и да продължим (то доверие, доверие, ама от него май и мъжете почнаха да забременяват). След попълване на многобройни полета с невероятния потребителски ориентиран външен вид, в който даже и да имаш висше юридическо и компютърно образование (и двете заедно разбира се) ще се затрудниш, (но така е държавата иска жертви), стигнах до върховния момент – да подпиша цялото това нещо. За да не стават грешки трябва да спомена, че ползвам от доста време електронен подпис и до сега не съм срещал някакви сериозни проблеми с него, даже напротив учудващо лесно е за използване. Е разбира се, когато става въпрос за държавна поръчка не всичко е така. И така стигаме до третата картинка. Какво виждаме на нея?! Хм... това вече ми стана навик, и пак на доверие... то от три пъти нямало страшно. Ммм дам следваща изненада – java аплета се зареди. Всъщност това беше по – малката изненада. По интересното беше, че трябваше да му укажа пътя до библиотеката, която да обслужи въпросното устройство където се съхранява сертификата. Е да речем на мен ми отне малко време защото знам какво да търся. Но не знам леля Пенка, която е решила да не мръзне в студеното и да ползва по – съвременни начини как ще се справи. Всъщност, предполагам, че няма да се справи и не защото е глупава, напротив – просто това не й е работата. Тя просто иска документите да са й изрядни, но явно няма кой да й помогне в това начинание. За сметка на това има кой да я затрудни. Но въпреки всичко да речем, че до тук сме стигнали с цената на изгубено време колкото за една опашка и нерви които пак ни водят към антидепресантите - остава последното щракване с мишката – да подпишем документите. Предвкусваш сладкото удовлетворение от добре свършената работа щраквам върху заветния бутон... Настъпва мълчание предизвикано от последната картинка която може да видите. Обличам си дебелите дрехи и отивам да чакаме на опашката, а в края на месеца с „удовлетворение“ ще си платим и данъците... все пак и управляващите са хора, струва ми се, че е време да им купим билети за дълга почивка далеч зад граница...